Oct 23, 2007, 9:20 AM

Думите... думите вече ми бягат

  Poetry
780 0 1

Думите... думите вече ми бягат,

тези паразити черни, грозни и неверни...

тези малки дупки изгорено от цигара,

пепелта, която моят пламък не изгаря,

тези пошли, малки, кривокраки

черни дупки, стъпкани черници,

мравки слепи и сакати, петна в леглото на девица...


На лисицата гроздето горчи,

думите ми бягат вече, малка

съм, но пораснах и подскачам

под лозата, да ги стигна, да ги стигна,

но краката им ги носят надалеч, дори да мигна

няма време, няма смисъл, тичай

да ги хванеш,

вино да направиш.


На пазара пак оцет купувам

и ми горчи, а не киселее...

Думите ми няма

и пари

няма думите да върнат, а ми се живее...

Въглените на таланта тлеят,

а в казана новите ми глупави творби...

Думите ми няма, птиците дори да пеят,

думите ми няма и това боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...