Думите са белези
Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка
пресъздавах себе си.
Пред теб сега се моля,
но думите са белези.
Отбивам се на мястото,
с невинните усмивки,
а сърцето мое, бясното,
е в кървави завивки…
В сянката ме виж
на прашното забравено,
аз съм вече бивш,
сълзите ти - подправени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
