Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
19 мая 2009 г., 06:16

Думите са белези 

  Поэзия
697 0 6

Вплетени венците

в моето безмълвие,

отваряха  вратите

на твоето безсъние.

 

В стонове от болка

пресъздавах себе си.

Пред теб сега се моля,

но думите са белези.

 

Отбивам се на мястото,

с невинните усмивки,

а сърцето мое, бясното,

е в кървави завивки…

 

В сянката ме виж

на прашното забравено,

аз съм вече бивш,

сълзите ти - подправени.

© Георги Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??