Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка
пресъздавах себе си.
Пред теб сега се моля,
но думите са белези.
Отбивам се на мястото,
с невинните усмивки,
а сърцето мое, бясното,
е в кървави завивки…
В сянката ме виж
на прашното забравено,
аз съм вече бивш,
сълзите ти - подправени.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
