May 19, 2009, 6:16 AM

Думите са белези 

  Poetry
749 0 6
Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка
пресъздавах себе си.
Пред теб сега се моля,
но думите са белези.
Отбивам се на мястото,
с невинните усмивки,
а сърцето мое, бясното,
е в кървави завивки… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??