Anita765 (Ани Монева)
296 11762
21 мая 2010 г., 20:23

Думите ти в мен 

  Поэзия
960 0 21

                                    “Минувачи са моите думи -
                                     зад ръба на деня
                                     в мен надничат…”

                                                          П. Парнарев

 

 

 

Тръгвам по стъпките –

твоите думи

в мен тишината събличат

и обличат едно пълнолуние,

по стъклото вечерно се стичат.

Прекосявам ги тихо, на пръсти,

от страх да не ги нараня.

Към два, в полунощ и до късно

търся в тях една човечна ръка.

 

Тяхната болка в мене пресича

две лица -  на поет и сърце на монах.

Имат криле, на които политат

и мъдрост – прахът е при прах.

И уча се, уча се тях да разчитам,

когато в душата ми тегне от мрак,

когато невиждаща сляпо обичам

и изпускам навярно последния влак.

 

Тръгвам по стъпките –

твоите думи

преминават през мен като вятър.

Пътеката чиста и калдъръмена

отваря простора си за нататък.

Наивница – скрила усмивка,

но повярвала в тяхната сила.

В последната мога да стихна,

в очите си полъха им стаила.

 

 

 

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Думите...Твоите съдържат много !
  • Мила моя, четох го преди, сега, и пак ще го чета...Невероятна си!!! С много обич!!!
  • Много ми хареса Думите ти в мен!
    Случайни неща не се случват!
    Чудесно стихотворение!
    Успех ти желая, Ани !
    Шестичка !
  • "Прекосявам ги тихо, на пръсти,

    от страх да не ги нараня."...отново прекрасна.
  • Честит празник, Ани! Празник са "Думите ти в мен"... и в мен!
  • Честит Празник на духовността!
    Да бъде!

    Браво, за прекрасната поезия
    която творите с Парнар...великолепие от слова!
    с обич за двама ви...с възхищение...
  • честит да бъде , Ани!
    А думите,те са рожба на мисли,а всяка мисъл има свой собствен живот...
  • Много хубав стих!
    Поздравления!
  • Наистина докосваш!
  • ...Въздействащ стих, който прочетох още вчера и пак се връщам (не мога да коментирам)
  • "Тръгвам по стъпките –
    твоите думи
    преминават през мен като вятър."

    "В последната мога да стихна,
    в очите си полъха им стаила."

    !!!*
  • Този стих ми стига за днес...
    Ани!***
    Благодаря!
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави, Ани!!!
  • А има и монаси-поети!
  • Отново докосващ стих, Ани!
    Дълбока вода газиш!!!
    Поздрави!
  • Ох, Арихо, май ми говори сянката ти...
    Не става въпрос за мен...нищо, че и в мен понякога се пресичат доста неща.

    Поздрави на всички и благодаря, че се спирате при мен.
    Хубава и усмихната вечер.
  • Тошко, ти обръщаш внимание на формата, вземи и го прочети по твоята логика и ще видиш. Отделно е това, което ти написах.
  • Сложни и противоречиви трепети на една човешка душа!!!
  • На мене ми се струваше, че описваш конкретен епизод, но щом случаят е рекурентен -- ок
  • Тц, не може, Тошко, всяка вечер по различно време.
    Ми там е загадката, я.
  • Дали не би могло да бъде първо "полунощ", а после към "два" ? Иначе ми хареса, загадъчно и пълнолунно
Предложения
: ??:??