valiordanov (Валентин Йорданов)
1804 1467
21 авг. 2022 г., 10:05

Дунав 

  Поэзия
217 1 3



Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.

Сега като поточе си тече
за да запази нещичко от храма.
Дали ще се напълни въобще?
Безводието е голяма драма.

Рибарски лодки чакат за вода,
но рибата къде ли се е скрила?
Стоя и гледам, гледам и мълча.
Не мога да помогна, нямам сила.

Дали ще се напълни пак, не знам,
но зная, че живота е различен.
Дори и малък, Дунав пак е там,
а ние като рожба го обичаме.

О, чуй ни,Боже, пак го напълни!
Недей погубва силата на храма!
Не чувам нищо. Бог сега мълчи!
Дунав днес е болна, жива рана.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво. И вярно. В момента може да се отиде до Румъния пеша.
  • "Дори и малък, Дунав пак е там,
    а ние като рожба го обичаме"!!!!

    Почувствах, че си загрижен за реката като за живо същество. Поздравявам те!
  • И аз съпреживях, хареса ми.
Предложения
: ??:??