Дунав
Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.
Сега като поточе си тече
за да запази нещичко от храма.
Дали ще се напълни въобще?
Безводието е голяма драма.
Рибарски лодки чакат за вода,
но рибата къде ли се е скрила?
Стоя и гледам, гледам и мълча.
Не мога да помогна, нямам сила.
Дали ще се напълни пак, не знам,
но зная, че живота е различен.
Дори и малък, Дунав пак е там,
а ние като рожба го обичаме.
О, чуй ни,Боже, пак го напълни!
Недей погубва силата на храма!
Не чувам нищо. Бог сега мълчи!
Дунав днес е болна, жива рана.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
