severianin (Валентин Чернев)
417 677
2 июн. 2012 г., 09:39

Дунавско ноктюрно 

  Поэзия
463 0 6

ДУНАВСКО НОКТЮРНО

 

По небето струи светлината далечна

и потъва дълбоко сред речното синьо,

и галактики звездни,

и пътища млечни

разчертават небесната здрачна коприна.

 

И луната живачно сребро разпилява

сред парцалени облаци в бисерна пяна,

и припламва мистичната звездна жарава

като дивна светулкова жива поляна.

 

Ти редиш на небето в старинната ваза

като древна, видяна на сън икебана,

шепа приказни светли звезди-тюркоази,

стръкче люляков мрак,

клонка лунно ухание...

 

А над нас по небесния глобус невидим

немислими страни се редят очертани –

фантастични Голконди,

баснословни Колхиди,

Атлантиди, потънали в дън океана.

 

Всяка нощ е вълшебна,

но тази изглежда

като фея, дошла от легенди незнайни,

под луната – вретено със свилена прежда –

звезден вятър заприда небесните тайни.

 

И вретеното свети в среднощна позлата,

месечината плитки от злато заплита,

и смехът ù момински

трепти по листата

и целува света, и попива в тревите...

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??