Дунавско ноктюрно
ДУНАВСКО НОКТЮРНО
По небето струи светлината далечна
и потъва дълбоко сред речното синьо,
и галактики звездни,
и пътища млечни
разчертават небесната здрачна коприна.
И луната живачно сребро разпилява
сред парцалени облаци в бисерна пяна,
и припламва мистичната звездна жарава
като дивна светулкова жива поляна.
Ти редиш на небето в старинната ваза
като древна, видяна на сън икебана,
шепа приказни светли звезди-тюркоази,
стръкче люляков мрак,
клонка лунно ухание...
А над нас по небесния глобус невидим
немислими страни се редят очертани –
фантастични Голконди,
баснословни Колхиди,
Атлантиди, потънали в дън океана.
Всяка нощ е вълшебна,
но тази изглежда
като фея, дошла от легенди незнайни,
под луната – вретено със свилена прежда –
звезден вятър заприда небесните тайни.
И вретеното свети в среднощна позлата,
месечината плитки от злато заплита,
и смехът ù момински
трепти по листата
и целува света, и попива в тревите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
