ДУНАВСКО НОКТЮРНО
По небето струи светлината далечна
и потъва дълбоко сред речното синьо,
и галактики звездни,
и пътища млечни
разчертават небесната здрачна коприна.
И луната живачно сребро разпилява
сред парцалени облаци в бисерна пяна,
и припламва мистичната звездна жарава
като дивна светулкова жива поляна.
Ти редиш на небето в старинната ваза
като древна, видяна на сън икебана, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация