Душа
Душата ми е нежна птица,
която търси своя небосклон,
с криле да литне, слънцето да стигне,
да си вземе слънчев лъч от там.
Да вземе още топлина и вяра,
надежда в утрешния ден,
любов и нежност, и усмивка блага
да скрие пак под своите криле.
Да литне после и света да стигне,
да раздава тази доброта,
безкрайна нежност и безбройна радост
да има в хорските сърца.
Бъди сега ти мойто слънце,
небето синьо ти бъди,
в теб крилете свои да разперя,
от твоя огън ти ми подари.
Пламена Владимирова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
