Душа

6 июн. 2014 г., 21:24

Поэзия

394 0 2

Душата ми е нежна птица,

която търси своя небосклон,

с криле да литне, слънцето да стигне,

да си вземе слънчев лъч от там.

Да вземе още топлина и вяра,

надежда в утрешния ден,

любов и нежност, и усмивка блага

да скрие пак под своите криле.

Да литне после и света да стигне,

да раздава тази доброта,

безкрайна нежност и безбройна радост

да има в хорските сърца.

Бъди сега ти мойто слънце,

небето синьо ти бъди,

в теб крилете свои да разперя,

от твоя огън ти ми подари.

Пламена Владимирова