27 янв. 2012 г., 12:30

Душа

1.5K 0 4

Погледни ме! Не в очите,
а в душата надникни ми!
Призови ме със мечтите,
ако можеш, обикни ме!

Не защото те обичам!
Не защото съм до теб!
Аз умея да умирам
като слънце в зимен лед!

Аз съм множество посоки...
Слаба, силна и  дори -
както плача и се смея –
огън в скреж ще се роди!

Мога в Бог да те въздигна
и да те покрия с кал.
Ако с цвете ме закичиш,
ще преместя планина!

Погледни ме! Не в очите,
а в  сърцето погледни!
Там мечтите ми са скрити –
моята душа са те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Айдарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...