Погледни ме! Не в очите,
а в душата надникни ми!
Призови ме със мечтите,
ако можеш, обикни ме!
Не защото те обичам!
Не защото съм до теб!
Аз умея да умирам
като слънце в зимен лед!
Аз съм множество посоки...
Слаба, силна и дори -
както плача и се смея –
огън в скреж ще се роди!
Мога в Бог да те въздигна
и да те покрия с кал.
Ако с цвете ме закичиш,
ще преместя планина!
Погледни ме! Не в очите,
а в сърцето погледни!
Там мечтите ми са скрити –
моята душа са те!
© Снежина Айдарова Все права защищены