27.01.2012 г., 12:30

Душа

1.5K 0 4

Погледни ме! Не в очите,
а в душата надникни ми!
Призови ме със мечтите,
ако можеш, обикни ме!

Не защото те обичам!
Не защото съм до теб!
Аз умея да умирам
като слънце в зимен лед!

Аз съм множество посоки...
Слаба, силна и  дори -
както плача и се смея –
огън в скреж ще се роди!

Мога в Бог да те въздигна
и да те покрия с кал.
Ако с цвете ме закичиш,
ще преместя планина!

Погледни ме! Не в очите,
а в  сърцето погледни!
Там мечтите ми са скрити –
моята душа са те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Айдарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...