Душа
Понякога душата ни ликува,
понякога е скръбна и тъжи
и често в нея ураган бушува,
подхранван от неправди и лъжи.
Понякога се къпе в светлината
и в нея нежна музика звучи,
понякога се лута в тъмнината,
останала е сляпа, без очи.
Понякога от щастие прелива,
като поточе бистро в планината,
а друг път с мъка се покрива,
намирайки утеха в самотата.
Но щом се влюби, сякаш става чудо.
Танцува тя, спокойна и смирена,
танго вълшебно със сърцето лудо.
Душата за любов е сътворена!
Николай Димов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Димов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
