Душа

24 jun 2021, 16:59

Poesía

473 5 2

Понякога душата ни ликува,
понякога е скръбна и тъжи
и често в нея ураган бушува,
подхранван от неправди и лъжи.

Понякога се къпе в светлината
и в нея нежна музика звучи,
понякога се лута в тъмнината,
останала е сляпа, без очи.

Понякога от щастие прелива,
като поточе бистро в планината,
а друг път с мъка се покрива,
намирайки утеха в самотата.

Но щом се влюби, сякаш става чудо.
Танцува тя, спокойна и смирена,
танго вълшебно със сърцето лудо.
Душата за любов е сътворена!

Николай Димов

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.