Душа
Душа
Живея, но не чувствам.
Мълча и се измъчвам.
Как се стигна до тук, не зная.
Чудя се дали е дошъл края?
По непознати улици вървя
и търся да почукам на нечия врата.
Вървя, вървя до безкрай,
диря своята душа.
Къде се загуби?
Къде пропадна?
Къде да те намеря?
Питам се в нощта.
Ето виждам,
но дали е тя,
скрила се е там
там, потънала в тъмнина.
Дали е същата,
невинна и неопетнена.
Не, не,
опознала е злото,
не, не намира вече доброто
сред въпроси изгубена,
от живота обрулена.
Живея, но не чувствам.
Мълча и се измъчвам.
Как се стигна до тук, не зная.
Чудя се дали е дошъл края?
По непознати улици вървя
и търся да почукам на нечия врата.
Вървя, вървя до безкрай,
диря своята душа.
Къде се загуби?
Къде пропадна?
Къде да те намеря?
Питам се в нощта.
Ето виждам,
но дали е тя,
скрила се е там
там, потънала в тъмнина.
Дали е същата,
невинна и неопетнена.
Не, не,
опознала е злото,
не, не намира вече доброто
сред въпроси изгубена,
от живота обрулена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Атанасова Все права защищены
