2.12.2008 г., 17:20 ч.

Душа 

  Поезия » Друга
569 0 2
Душа

Живея, но не чувствам.
Мълча и се измъчвам.
Как се стигна до тук, не зная.
Чудя се дали е дошъл края?
По непознати улици вървя
и търся да почукам на нечия врата.
Вървя, вървя до безкрай,
диря своята душа.
Къде се загуби?
Къде пропадна?
Къде да те намеря?
Питам се в нощта.
Ето виждам,
но дали е тя,
скрила се е там
там, потънала в тъмнина.
Дали е същата,
невинна и неопетнена.
Не, не,
опознала е злото,
не, не намира вече доброто
сред въпроси изгубена,
от живота обрулена.

© Владислава Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има някои граници, които бъдат ли преминати, няма връщане назад...
  • Не, не,
    опознала е злото,
    не, не намира вече доброто
    сред въпроси изгубена,
    от живота обрулена.
    Но все пак душа ...
Предложения
: ??:??