22 сент. 2013 г., 21:09  

Душа

699 0 1

 

 

         ДУША

 

Запей, душа, развесели се,

недей се спотаява в плен,

прости, забравих за мечтите,

за радостта и страстите във мен.

 

Не искам мъка и сълзи,

не мога вече да болея,

забравих радост и мечти

дори е трудно да запея.

 

Не мога да заплача даже

в горещи сълзи да се давя,

а ти, душа, да ми разкажеш,

че жива си и не забравяш,

 

за порива на любовта, която

затихнала дълбоко в мен

ще възроди страст по-свята

и огрява всеки идващ ден.

 

И с тебе пак ще изживеем

онези мигове свещени,

напук на злото ще живеем,

ще бъдем по-благословени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам оптимистични стихове като този!Поздрави и нека има още много....

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...