Душа
ДУША
Запей, душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен.
Не искам мъка и сълзи,
не мога вече да болея,
забравих радост и мечти
дори е трудно да запея.
Не мога да заплача даже
в горещи сълзи да се давя,
а ти, душа, да ми разкажеш,
че жива си и не забравяш,
за порива на любовта, която
затихнала дълбоко в мен
ще възроди страст по-свята
и огрява всеки идващ ден.
И с тебе пак ще изживеем
онези мигове свещени,
напук на злото ще живеем,
ще бъдем по-благословени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
