7 февр. 2008 г., 09:23

Душа 

  Поэзия » Философская
581 0 12
Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар,
унесена със теб и мен флиртува,
в творения от теб и мен битува,
намерила надежден нечий ключ,
в покоя търсен и нежния уют.
Душа...
Да, този миг ще запечатам,
приумица ли нежна значиш,
не, път със красота и разум,
не, сваляна небесна радост,
да, случена любов, човешка
и ето, щастие просветна,
като притурен "експлозив",
да, нежен, емоционален взрив!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??