Душа
Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар,
унесена със теб и мен флиртува,
в творения от теб и мен битува,
намерила надежден нечий ключ,
в покоя търсен и нежния уют.
Душа...
Да, този миг ще запечатам,
приумица ли нежна значиш,
не, път със красота и разум,
не, сваляна небесна радост,
да, случена любов, човешка
и ето, щастие просветна,
като притурен "експлозив",
да, нежен, емоционален взрив!
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар,
унесена със теб и мен флиртува,
в творения от теб и мен битува,
намерила надежден нечий ключ,
в покоя търсен и нежния уют.
Душа...
Да, този миг ще запечатам,
приумица ли нежна значиш,
не, път със красота и разум,
не, сваляна небесна радост,
да, случена любов, човешка
и ето, щастие просветна,
като притурен "експлозив",
да, нежен, емоционален взрив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
