тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
7.02.2008 г., 9:23 ч.

Душа 

  Поезия » Философска
595 0 12
Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар,
унесена със теб и мен флиртува,
в творения от теб и мен битува,
намерила надежден нечий ключ,
в покоя търсен и нежния уют.
Душа...
Да, този миг ще запечатам,
приумица ли нежна значиш,
не, път със красота и разум,
не, сваляна небесна радост,
да, случена любов, човешка
и ето, щастие просветна,
като притурен "експлозив",
да, нежен, емоционален взрив!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??