Душа

6 сент. 2007 г., 11:26

Поэзия

638 0 0

Душа без дъх, плът без кост,
слънце без светлина, цветя без лист,
дърво без корен, дъга без цвят.
Бременна жена!

И ето, пукна утринта, роди се сянка,
прокълната да броди всред забравата на безличността.
Заобиколена от сенки стари, нови,
забързани в началото към своя край!

Баща държи в ръце част от настоящо-бъдещето минало,
обърнало се срещу него, неосъзнало нежността.
Търси то да запълни празнотата, съдираща малката душа.
Но празнотата празна е, а сянката - сянка!
Щом залеза се спусне, в мрак изчезва тя и помен не остава,
когато непознала е любовта!

Душа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения