Душа
Душа без дъх, плът без кост,
слънце без светлина, цветя без лист,
дърво без корен, дъга без цвят.
Бременна жена!
И ето, пукна утринта, роди се сянка,
прокълната да броди всред забравата на безличността.
Заобиколена от сенки стари, нови,
забързани в началото към своя край!
Баща държи в ръце част от настоящо-бъдещето минало,
обърнало се срещу него, неосъзнало нежността.
Търси то да запълни празнотата, съдираща малката душа.
Но празнотата празна е, а сянката - сянка!
Щом залеза се спусне, в мрак изчезва тя и помен не остава,
когато непознала е любовта!
слънце без светлина, цветя без лист,
дърво без корен, дъга без цвят.
Бременна жена!
И ето, пукна утринта, роди се сянка,
прокълната да броди всред забравата на безличността.
Заобиколена от сенки стари, нови,
забързани в началото към своя край!
Баща държи в ръце част от настоящо-бъдещето минало,
обърнало се срещу него, неосъзнало нежността.
Търси то да запълни празнотата, съдираща малката душа.
Но празнотата празна е, а сянката - сянка!
Щом залеза се спусне, в мрак изчезва тя и помен не остава,
когато непознала е любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Димитров Всички права запазени
