1 сент. 2011 г., 10:48

Душа

1.2K 0 2

Душата плаче пак ранена...

боли, кърви, страда безутешна...

Съдба такваз е отредена

на таз Душа - сама и грешна.


Нижат се дните ú - дълги и тревожни

и някак си безцелни, механични...

Изпълват нощите ú мечтите невъзможни -

тъй сладки са и толкова далечни...


Спомени в сърцето й попиват,

като сол във жива рана,

а сълзите й - те все напират -

не знаят "Стига!", не чакат и покана.


На езици "различни" думи изречени

издълбаха в Душата невидима рана

и стават мечтите й все по-обречени,

а тя си остава все тъй неразбрана...

 

...посветено на Дидко (1979-2011),когото безумно обичах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Паскова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...