1 sept 2011, 10:48

Душа

1.2K 0 2

Душата плаче пак ранена...

боли, кърви, страда безутешна...

Съдба такваз е отредена

на таз Душа - сама и грешна.


Нижат се дните ú - дълги и тревожни

и някак си безцелни, механични...

Изпълват нощите ú мечтите невъзможни -

тъй сладки са и толкова далечни...


Спомени в сърцето й попиват,

като сол във жива рана,

а сълзите й - те все напират -

не знаят "Стига!", не чакат и покана.


На езици "различни" думи изречени

издълбаха в Душата невидима рана

и стават мечтите й все по-обречени,

а тя си остава все тъй неразбрана...

 

...посветено на Дидко (1979-2011),когото безумно обичах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Паскова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...