Sep 1, 2011, 10:48 AM

Душа

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Душата плаче пак ранена...

боли, кърви, страда безутешна...

Съдба такваз е отредена

на таз Душа - сама и грешна.


Нижат се дните ú - дълги и тревожни

и някак си безцелни, механични...

Изпълват нощите ú мечтите невъзможни -

тъй сладки са и толкова далечни...


Спомени в сърцето й попиват,

като сол във жива рана,

а сълзите й - те все напират -

не знаят "Стига!", не чакат и покана.


На езици "различни" думи изречени

издълбаха в Душата невидима рана

и стават мечтите й все по-обречени,

а тя си остава все тъй неразбрана...

 

...посветено на Дидко (1979-2011),когото безумно обичах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Паскова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....