28 апр. 2016 г., 20:47

Душа човешка 

  Поэзия » Другая
397 0 4

 

Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.

 

Душа човешка - двайсет грама,
ти как побираш всички чувства,
как свиваш се след всяка драма,
да оцеляваш сякаш е изкуство?

 

Любов и радост в теб бушуват,
омраза, скръб се блъскат ядно,
съмнения от страх шушукат
и призраци целуваш жадно.

 

Душа човешка - свят огромен,
обител на безбройни чувства,
едни умират, стават спомен,
а другите със теб си тръгват!

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за коментарите! Поезията на всеки един от вас ми харесва и затова удоволствието е двойно! Антоан ще се радвам ако този стих стане песен! Светли празници !
  • Харесвам такава поезия, в която преобладават мъдри размисли, а не се натрапват емоциите на автора.
    Поздравявам те за това постижение, Евгения.
    Светли и споделени празници!
  • Чудесен стих, Жени! Браво!
  • Душата е божествено чудо. 20 грама, но какви! Дълбока тема с отлична поетична реализация си поднесла, Евгения! Оценявам това най-високо. Светли празници от мен!
Предложения
: ??:??