28 апр. 2016 г., 20:47

Душа човешка

Поэзия » Другая

571 0 4

Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.

Душа човешка - двайсет грама,
ти как побираш всички чувства,
как свиваш се след всяка драма,
да оцеляваш сякаш е изкуство?

Любов и радост в теб бушуват,
омраза, скръб се блъскат ядно,
съмнения от страх шушукат
и призраци целуваш жадно.

Душа човешка - свят огромен,
обител на безбройни чувства,
едни умират, стават спомен,
а другите със теб си тръгват!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

geni24 (Евгения Георгиева)

Благодаря на всички за коментарите! Поезията на всеки един от вас ми харесва и затова удоволствието е двойно! Антоан ще се радвам ако този стих стане песен! Светли празници !

2016-04-30T11:46:30+03:00
voda (Елица Ангелова)

Харесвам такава поезия, в която преобладават мъдри размисли, а не се натрапват емоциите на автора.
Поздравявам те за това постижение, Евгения.
Светли и споделени празници!

2016-04-30T01:15:09+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Чудесен стих, Жени! Браво!

2016-04-29T09:45:37+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Душата е божествено чудо. 20 грама, но какви! Дълбока тема с отлична поетична реализация си поднесла, Евгения! Оценявам това най-високо. Светли празници от мен!

2016-04-29T01:56:12+03:00