Душа човешка
Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.
Душа човешка - двайсет грама,
ти как побираш всички чувства,
как свиваш се след всяка драма,
да оцеляваш сякаш е изкуство?
Любов и радост в теб бушуват,
омраза, скръб се блъскат ядно,
съмнения от страх шушукат
и призраци целуваш жадно.
Душа човешка - свят огромен,
обител на безбройни чувства,
едни умират, стават спомен,
а другите със теб си тръгват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
