Душа човешка

28 abr 2016, 20:47

Poesía » Otra

342 0 5

Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.

Душа човешка - двайсет грама,
ти как побираш всички чувства,
как свиваш се след всяка драма,
да оцеляваш сякаш е изкуство?

Любов и радост в теб бушуват,
омраза, скръб се блъскат ядно,
съмнения от страх шушукат
и призраци целуваш жадно.

Душа човешка - свят огромен,
обител на безбройни чувства,
едни умират, стават спомен,
а другите със теб си тръгват!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

geni24 (Евгения Георгиева)

2016-04-30T11:46:30+03:00

Благодаря на всички за коментарите! Поезията на всеки един от вас ми харесва и затова удоволствието е двойно! Антоан ще се радвам ако този стих стане песен! Светли празници !
voda (Елица Ангелова)

2016-04-30T01:15:09+03:00

Харесвам такава поезия, в която преобладават мъдри размисли, а не се натрапват емоциите на автора.
Поздравявам те за това постижение, Евгения.
Светли и споделени празници!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-04-29T09:45:37+03:00

Чудесен стих, Жени! Браво!
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-29T01:56:12+03:00

Душата е божествено чудо. 20 грама, но какви! Дълбока тема с отлична поетична реализация си поднесла, Евгения! Оценявам това най-високо. Светли празници от мен!