28 abr 2016, 20:47

Душа човешка

  Poesía » Otra
564 0 4

 

Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.

 

Душа човешка - двайсет грама,
ти как побираш всички чувства,
как свиваш се след всяка драма,
да оцеляваш сякаш е изкуство?

 

Любов и радост в теб бушуват,
омраза, скръб се блъскат ядно,
съмнения от страх шушукат
и призраци целуваш жадно.

 

Душа човешка - свят огромен,
обител на безбройни чувства,
едни умират, стават спомен,
а другите със теб си тръгват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за коментарите! Поезията на всеки един от вас ми харесва и затова удоволствието е двойно! Антоан ще се радвам ако този стих стане песен! Светли празници !
  • Харесвам такава поезия, в която преобладават мъдри размисли, а не се натрапват емоциите на автора.
    Поздравявам те за това постижение, Евгения.
    Светли и споделени празници!
  • Чудесен стих, Жени! Браво!
  • Душата е божествено чудо. 20 грама, но какви! Дълбока тема с отлична поетична реализация си поднесла, Евгения! Оценявам това най-високо. Светли празници от мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...