tanq_mezeva (Таня Мезева)
1528 21149
30 янв. 2018 г., 23:57

Душа и болка 

  Поэзия » Философская
585 7 9

Болката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден,
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети,
да диша, да живее, да надмогне
вината, че е жива, че гори,
че силна е, щом в Бога вярва още..
Понякога неистово крещи,
готова вулканично да изригне,
та ужасът събран да разруши
оковите, заключили я гневно.
А друг път трие сухите сълзи,
невидими за други, но кървящи.
Заклела се навеки да прости,
на всеки наранил я безпощадно.
Душа и болка слели се в едно,
дълбоко скрити, в странна симбиоза
се учат да приемат, че след зло,
в трънака може да възкръсне роза.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веси, Ели, Меги, искрено ви благодаря!
  • Прекрасно е, Таня!
  • Дано...роза!
  • Прегръщам те, Танче! Изстрадана е твоята болка. А какви стихове само се раждат след нея!!!
  • Благодаря за милите коментари. Не знам дали болката е най-краткия път за възраждане на душата, но със сигурност е най болезнения.
  • "Душа и болка слели се в едно,
    дълбоко скрити, в странна симбиоза
    се учат да приемат, че след зло,
    в трънака може да възкръсне роза"

    Много красива поезия, Таня! Адмирации!!!
  • За тази красота си заслужава да приютиш всяка болка! Благодаря за споделянето...от душа!
  • Не знам за розата, но... Тази душа е като бисерна мида! Отглежда с много болка скъпа, прекрасна перла! Поздрав, Таня!
  • Изповядана болка...
Предложения
: ??:??