Душа и болка
Болката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден,
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети,
да диша, да живее, да надмогне
вината, че е жива, че гори,
че силна е, щом в Бога вярва още..
Понякога неистово крещи,
готова вулканично да изригне,
та ужасът събран да разруши
оковите, заключили я гневно.
А друг път трие сухите сълзи,
невидими за други, но кървящи.
Заклела се навеки да прости,
на всеки наранил я безпощадно.
Душа и болка слели се в едно,
дълбоко скрити, в странна симбиоза
се учат да приемат, че след зло,
в трънака може да възкръсне роза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
