29 авг. 2007 г., 18:54

Душа за продан

803 1 14
Продавах си душата,
но никой не я искаше.
Навярно беше неизгодна сделката.
Дори свалих цената,
почти безбожно ниска бе -
две шепи нежност, от любов обелка.

Кой търси днес душа?!
Днес всичко е материя.
А нищо друго нямах аз за продан.
И за да се теша,
приемах на доверие -
"Душите пак излизали на мода."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казала си доста неща, които аз мога само да си мисля и не мога да облека с думи. Нежен поздрав от мен.
  • Как съм пропуснала това! Много ме натъжи прекрасния ти стих,много хубаво пишеш , Вале, уникално.
  • Пазрът в наши дни е комерсиален,затова душите много не вървят
    Поздрав за стха!
  • Душата, която показваш тук (запетая) наистина е безценна ..
  • Душата, която показваш тук е безценна.
    Пишеш прекрасно! Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...