Aug 29, 2007, 6:54 PM

Душа за продан

  Poetry
800 1 14
Продавах си душата,
но никой не я искаше.
Навярно беше неизгодна сделката.
Дори свалих цената,
почти безбожно ниска бе -
две шепи нежност, от любов обелка.

Кой търси днес душа?!
Днес всичко е материя.
А нищо друго нямах аз за продан.
И за да се теша,
приемах на доверие -
"Душите пак излизали на мода."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Казала си доста неща, които аз мога само да си мисля и не мога да облека с думи. Нежен поздрав от мен.
  • Как съм пропуснала това! Много ме натъжи прекрасния ти стих,много хубаво пишеш , Вале, уникално.
  • Пазрът в наши дни е комерсиален,затова душите много не вървят
    Поздрав за стха!
  • Душата, която показваш тук (запетая) наистина е безценна ..
  • Душата, която показваш тук е безценна.
    Пишеш прекрасно! Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...