18 мар. 2011 г., 19:52

Душата

1.9K 0 1

И как Душата ми ридае

и иска свойта яснота,

но не тъй лесно се дава

тази тъй желана пълнота...

 

Какво е тя - тази Душа,

щом нивга не можеш я опозна?

И какво желае - дали самата тя

го истински знае?

 

И всяка Душа, родена на таз звезда Земя,

има мисия свещена -

живеейки, общо взето, в самота -

да подреди скрития пъзел тя.

 

Но лесна ли е таз игра на жмичка -

отговор не дават в никоя книжка,

и уморен, и отегчен отива си човекът

от загубена с миражи-дракони битка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...