18 мар. 2011 г., 19:52

Душата

1.9K 0 1

И как Душата ми ридае

и иска свойта яснота,

но не тъй лесно се дава

тази тъй желана пълнота...

 

Какво е тя - тази Душа,

щом нивга не можеш я опозна?

И какво желае - дали самата тя

го истински знае?

 

И всяка Душа, родена на таз звезда Земя,

има мисия свещена -

живеейки, общо взето, в самота -

да подреди скрития пъзел тя.

 

Но лесна ли е таз игра на жмичка -

отговор не дават в никоя книжка,

и уморен, и отегчен отива си човекът

от загубена с миражи-дракони битка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...