18 мар. 2011 г., 19:52

Душата

1.9K 0 1

И как Душата ми ридае

и иска свойта яснота,

но не тъй лесно се дава

тази тъй желана пълнота...

 

Какво е тя - тази Душа,

щом нивга не можеш я опозна?

И какво желае - дали самата тя

го истински знае?

 

И всяка Душа, родена на таз звезда Земя,

има мисия свещена -

живеейки, общо взето, в самота -

да подреди скрития пъзел тя.

 

Но лесна ли е таз игра на жмичка -

отговор не дават в никоя книжка,

и уморен, и отегчен отива си човекът

от загубена с миражи-дракони битка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...