18 мар. 2011 г., 19:52

Душата

1.9K 0 1

И как Душата ми ридае

и иска свойта яснота,

но не тъй лесно се дава

тази тъй желана пълнота...

 

Какво е тя - тази Душа,

щом нивга не можеш я опозна?

И какво желае - дали самата тя

го истински знае?

 

И всяка Душа, родена на таз звезда Земя,

има мисия свещена -

живеейки, общо взето, в самота -

да подреди скрития пъзел тя.

 

Но лесна ли е таз игра на жмичка -

отговор не дават в никоя книжка,

и уморен, и отегчен отива си човекът

от загубена с миражи-дракони битка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...