18.03.2011 г., 19:52

Душата

1.9K 0 1

И как Душата ми ридае

и иска свойта яснота,

но не тъй лесно се дава

тази тъй желана пълнота...

 

Какво е тя - тази Душа,

щом нивга не можеш я опозна?

И какво желае - дали самата тя

го истински знае?

 

И всяка Душа, родена на таз звезда Земя,

има мисия свещена -

живеейки, общо взето, в самота -

да подреди скрития пъзел тя.

 

Но лесна ли е таз игра на жмичка -

отговор не дават в никоя книжка,

и уморен, и отегчен отива си човекът

от загубена с миражи-дракони битка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...