5 февр. 2014 г., 14:29

Душата й - изранена, сърцето й - разбито 

  Поэзия
660 0 15

(елегия за късната любов)

 

Отива си, преметнала през рамо срещите,

които забраниха частните недели.

Отива си, а фаровете на насрещното

отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела.

Прекрачва уморена, без посока в тъмното,

и дрипав скитник - дрехата ù се развява.

По щурчовото лоно си калесва стъпките,

а нощното поле до косъм я стопява.

И сриват се под късните й крачки, с ням въпрос,

безименни цветя, узряла ръж, пшеница,

а тя блуждае изранена, гълта пътя бос,

с кървавящите пети на мъченица.

 

Отива си, с джобове пълни с късни мигове -

прогонена, неискана и нецелуната.

Отива си, с присъда "Няма нищо сигурно",

и слива се в сълза последната секунда.

Тя носи в шепи за подарък толкова неща -

(сама не помни някой да ги е поискал).

Върви отчаяна и гладна, и плете крака,

и примирена свежда сянка все по-ниско.

Смален до запетайката на апостроф,

към хоризонта, силуетът ù топи се...

И няма никъде подслон за късната любов -

кому е нужно колело без спици?


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "По щурчовото лоно си калесва стъпките,
    а нощното поле до косъм я стопява"

    И аз така разтопих се от кеф! Страхотна си Рег!
  • Радвам се, че те открих и даже малко ме е срам, че толкова късно!Страхотно интересен стил!
  • Вълнуващ, изискан стих!
    Чудесен!
  • "Отива си, а фаровете на насрещното
    отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела."
    Много хубав стих!
  • "Отива си, с джобове пълни с късни мигове "! Аплодисменти!
  • Хубав стих за ценители - май повечето от нас са били в плен на късната любов! Поздравления за стиха, много проникновен и вярвам, че доста хора се познаха там!
  • Валентин, Васил, Светлана, Ивон, Анна, Валентин Евстатиев, Силвия, Зинка, Санвали - благодаря ви за хубавите думи!
  • "Отива си, с присъда "Няма нищо сигурно",
    и слива се в сълза последната секунда."

    Много силен стих! Без думи...

    Аплодисменти, Радост!
  • Тъжно, но красиво!Аплодисменти!
  • ... и примирена свежда сянка все по-ниско...
  • "И няма никъде подслон за късната любов -
    кому е нужно колело без спици?"

    Те спиците са спомените топли,
    които ще завъртат се в съня ти.
    Ще го изпълват с крясъци и вопли,
    но пък ще осмислят и държат деня ти.

    Хубаво стихотворение, Рег! Отново. А аз съм просто ненаситница
  • Отива си, с джобове пълни с късни мигове -много хубаво!!!
  • Много хубав стих. Поздравления, Радост!
  • Поздняя любовь... Приятно было читать.
  • Невероятна поезия! Останах без думи! Въртя се вече толкова време на това колело и няма спици, няма спици ...! Поклон, Радост! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??