23 янв. 2024 г., 13:18

Душата ми

661 0 8

Бял лист беше душата ми…чист.

Започнаха после да пишат по нея,

понякога драскаха с остри пера … и кървеше.

Първи бяха мама и тате:

с пръсти нежни написаха  Живот и Закрила.

После плисна дъгата – детството мое шарено, лудо.

Дойде младостта и един мъж

с  ярко червено написа Любов.

Беше за кратко…

Изневярата пръсна черно и сиво.

Едно малко  дете, от сърцето откъснато

оцвети я в розово нежно.

И тъй – ту пъстри, ту тъмни нюанси

се редуваха в мойта  душа.

Днес превес пак взима бялото.

Може би то ми чертае пътя нагоре,

там, откъдето долетял беше

 белият лист на душата ми.

 

17.11.2023 г.

Дейна.1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д.П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря , Симона! Пишат по душите ни, ние пишем по нечии други души...Важно е душата да се научи да оцелява
  • Много красиво и изцяло докосва, защото мисля, че на всеки се е случвало - до му е черно на душата, а после да изгрее слънцехо, да очисти лошото и да проправи ред на доброто.
    Кант има теория, че всеки се ражда като бяла дъска, на която се пише тепърва - първо родителите, после средата и така по веригата. Мисля, че той, а може и друг философ да беше, счита, че всеки изначално се ражда добър и чист, а под влияние на реалността и хилядите водовъртежи на обстоятелствата става малко или много мнителен, по-затворен в себе си, по-недоверчив. Ала, тук е личният избор бяло или черно ще е преобладаващия цвят на душата.
  • Благодаря! Хубаво е да има една такава вълшебна гумичка.
  • Интересно! На всеки душата му е едни лист, надраскан от емоции и чувства, но е хубаво да имаш и гумичка под ръка, която да избърше сълзите, да изцели сърцето и да ти помогне да започнеш на ново да пишеш и рисуваш своите емоции.
    Харесва ми! Продължавай смело на пред!
  • Благодаря! Така е, всеки оставя следа в душата ни...Красиви, тъжни...От всичко има.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...