Бял лист беше душата ми…чист.
Започнаха после да пишат по нея,
понякога драскаха с остри пера … и кървеше.
Първи бяха мама и тате:
с пръсти нежни написаха Живот и Закрила.
После плисна дъгата – детството мое шарено, лудо.
Дойде младостта и един мъж
с ярко червено написа Любов.
Беше за кратко…
Изневярата пръсна черно и сиво.
Едно малко дете, от сърцето откъснато
оцвети я в розово нежно.
И тъй – ту пъстри, ту тъмни нюанси
се редуваха в мойта душа.
Днес превес пак взима бялото.
Може би то ми чертае пътя нагоре,
там, откъдето долетял беше
белият лист на душата ми.
17.11.2023 г.
Дейна.1
© Д.П. Всички права запазени