23.01.2024 г., 13:18

Душата ми

656 0 8

Бял лист беше душата ми…чист.

Започнаха после да пишат по нея,

понякога драскаха с остри пера … и кървеше.

Първи бяха мама и тате:

с пръсти нежни написаха  Живот и Закрила.

После плисна дъгата – детството мое шарено, лудо.

Дойде младостта и един мъж

с  ярко червено написа Любов.

Беше за кратко…

Изневярата пръсна черно и сиво.

Едно малко  дете, от сърцето откъснато

оцвети я в розово нежно.

И тъй – ту пъстри, ту тъмни нюанси

се редуваха в мойта  душа.

Днес превес пак взима бялото.

Може би то ми чертае пътя нагоре,

там, откъдето долетял беше

 белият лист на душата ми.

 

17.11.2023 г.

Дейна.1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря , Симона! Пишат по душите ни, ние пишем по нечии други души...Важно е душата да се научи да оцелява
  • Много красиво и изцяло докосва, защото мисля, че на всеки се е случвало - до му е черно на душата, а после да изгрее слънцехо, да очисти лошото и да проправи ред на доброто.
    Кант има теория, че всеки се ражда като бяла дъска, на която се пише тепърва - първо родителите, после средата и така по веригата. Мисля, че той, а може и друг философ да беше, счита, че всеки изначално се ражда добър и чист, а под влияние на реалността и хилядите водовъртежи на обстоятелствата става малко или много мнителен, по-затворен в себе си, по-недоверчив. Ала, тук е личният избор бяло или черно ще е преобладаващия цвят на душата.
  • Благодаря! Хубаво е да има една такава вълшебна гумичка.
  • Интересно! На всеки душата му е едни лист, надраскан от емоции и чувства, но е хубаво да имаш и гумичка под ръка, която да избърше сълзите, да изцели сърцето и да ти помогне да започнеш на ново да пишеш и рисуваш своите емоции.
    Харесва ми! Продължавай смело на пред!
  • Благодаря! Така е, всеки оставя следа в душата ни...Красиви, тъжни...От всичко има.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...