23.01.2024 г., 13:18

Душата ми

655 0 8

Бял лист беше душата ми…чист.

Започнаха после да пишат по нея,

понякога драскаха с остри пера … и кървеше.

Първи бяха мама и тате:

с пръсти нежни написаха  Живот и Закрила.

После плисна дъгата – детството мое шарено, лудо.

Дойде младостта и един мъж

с  ярко червено написа Любов.

Беше за кратко…

Изневярата пръсна черно и сиво.

Едно малко  дете, от сърцето откъснато

оцвети я в розово нежно.

И тъй – ту пъстри, ту тъмни нюанси

се редуваха в мойта  душа.

Днес превес пак взима бялото.

Може би то ми чертае пътя нагоре,

там, откъдето долетял беше

 белият лист на душата ми.

 

17.11.2023 г.

Дейна.1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря , Симона! Пишат по душите ни, ние пишем по нечии други души...Важно е душата да се научи да оцелява
  • Много красиво и изцяло докосва, защото мисля, че на всеки се е случвало - до му е черно на душата, а после да изгрее слънцехо, да очисти лошото и да проправи ред на доброто.
    Кант има теория, че всеки се ражда като бяла дъска, на която се пише тепърва - първо родителите, после средата и така по веригата. Мисля, че той, а може и друг философ да беше, счита, че всеки изначално се ражда добър и чист, а под влияние на реалността и хилядите водовъртежи на обстоятелствата става малко или много мнителен, по-затворен в себе си, по-недоверчив. Ала, тук е личният избор бяло или черно ще е преобладаващия цвят на душата.
  • Благодаря! Хубаво е да има една такава вълшебна гумичка.
  • Интересно! На всеки душата му е едни лист, надраскан от емоции и чувства, но е хубаво да имаш и гумичка под ръка, която да избърше сълзите, да изцели сърцето и да ти помогне да започнеш на ново да пишеш и рисуваш своите емоции.
    Харесва ми! Продължавай смело на пред!
  • Благодаря! Така е, всеки оставя следа в душата ни...Красиви, тъжни...От всичко има.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...