23 ene 2024, 13:18

Душата ми

665 0 8

Бял лист беше душата ми…чист.

Започнаха после да пишат по нея,

понякога драскаха с остри пера … и кървеше.

Първи бяха мама и тате:

с пръсти нежни написаха  Живот и Закрила.

После плисна дъгата – детството мое шарено, лудо.

Дойде младостта и един мъж

с  ярко червено написа Любов.

Беше за кратко…

Изневярата пръсна черно и сиво.

Едно малко  дете, от сърцето откъснато

оцвети я в розово нежно.

И тъй – ту пъстри, ту тъмни нюанси

се редуваха в мойта  душа.

Днес превес пак взима бялото.

Може би то ми чертае пътя нагоре,

там, откъдето долетял беше

 белият лист на душата ми.

 

17.11.2023 г.

Дейна.1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря , Симона! Пишат по душите ни, ние пишем по нечии други души...Важно е душата да се научи да оцелява
  • Много красиво и изцяло докосва, защото мисля, че на всеки се е случвало - до му е черно на душата, а после да изгрее слънцехо, да очисти лошото и да проправи ред на доброто.
    Кант има теория, че всеки се ражда като бяла дъска, на която се пише тепърва - първо родителите, после средата и така по веригата. Мисля, че той, а може и друг философ да беше, счита, че всеки изначално се ражда добър и чист, а под влияние на реалността и хилядите водовъртежи на обстоятелствата става малко или много мнителен, по-затворен в себе си, по-недоверчив. Ала, тук е личният избор бяло или черно ще е преобладаващия цвят на душата.
  • Благодаря! Хубаво е да има една такава вълшебна гумичка.
  • Интересно! На всеки душата му е едни лист, надраскан от емоции и чувства, но е хубаво да имаш и гумичка под ръка, която да избърше сълзите, да изцели сърцето и да ти помогне да започнеш на ново да пишеш и рисуваш своите емоции.
    Харесва ми! Продължавай смело на пред!
  • Благодаря! Така е, всеки оставя следа в душата ни...Красиви, тъжни...От всичко има.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...