ninanka (Николина)
4 18
9 мар. 2008 г., 20:23

Душата ми 

  Поэзия
1109 0 2


Отново с химикала в ръка,
започвам да издигам някой
на пиадестала. Отново обзета

от странното чувство,

а  душата ми е място пусто. 

 

 

Мисля и така до сутринта.
За чувствата, тъгата и щастието по земята.
Пътувам аз из дълбините
на своята същност и изпитвам
непознати чувства.

 


Играя със своята душа,

а не усещам какво ще и причиня.
Губя и печеля, но докога
ще оцелея ?

 


Пътят е пред мен. Животът е пред мен
и всичко е пред мен.
Да бъда ли до теб
или да бродя сама навред?

 

Да напусна ли душата
в замяна на свободата?
Да направя ли това, от което
най-много се боя?

 

 

Въпроси винаги ще има,
но не за мен и теб.
Слънцето прокарва своите лъчи,
но ти допускаш ли ги?!

 


Толкова си плаха и ранена,
толкова си нежна  и... уморена.
Да ти помогна много искам аз,
но кажи ми - ще успея си до час?

 

Усещам те в мен, усещам
отговора ти студен.
Не искаш помощта, но това е лъжа.
Сама очакваш друга сутрин, по-добра!

 

 

Искаш нежност, искаш любов,
но се страхуваш от факта,
че животът е суров.

 

 

Но аз няма да спра, аз ще продължа!
Ще намеря любовта

и ще бъдеш ти най-щастливата!
Ще съм до теб, дори да няма друг човек!

© Николина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не забравяй ,че ти си човекът носещ промяната !
    А колкото за любовта :
    „Аз имам рецепта свещена ,особено при любовта :
    Поемай на час по лъжичка , за да разбереш сладостта .
    Това е за първия месец, а втория – с чаша пий, на
    третия вече безумно от нея за миг се упий .
    А щом като поизтрезнееш, погален от лъх мразовит- вдигни
    си яката сърдечна, тръгни си унил и разбит .”
    (Христо Смирненски – На Мириам )

    Поздрави за стихчето ! Много добре е написано !

  • Браво!Хубав стих!Прегръдки!
Предложения
: ??:??