Душата ми
Отново с химикала в ръка,
започвам да издигам някой
на пиадестала. Отново обзета
от странното чувство,
а душата ми е място пусто.
Мисля и така до сутринта.
За чувствата, тъгата и щастието по земята.
Пътувам аз из дълбините
на своята същност и изпитвам
непознати чувства.
Играя със своята душа,
а не усещам какво ще и причиня.
Губя и печеля, но докога
ще оцелея ?
Пътят е пред мен. Животът е пред мен
и всичко е пред мен.
Да бъда ли до теб
или да бродя сама навред?
Да напусна ли душата
в замяна на свободата?
Да направя ли това, от което
най-много се боя?
Въпроси винаги ще има,
но не за мен и теб.
Слънцето прокарва своите лъчи,
но ти допускаш ли ги?!
Толкова си плаха и ранена,
толкова си нежна и... уморена.
Да ти помогна много искам аз,
но кажи ми - ще успея си до час?
Усещам те в мен, усещам
отговора ти студен.
Не искаш помощта, но това е лъжа.
Сама очакваш друга сутрин, по-добра!
Искаш нежност, искаш любов,
но се страхуваш от факта,
че животът е суров.
Но аз няма да спра, аз ще продължа!
Ще намеря любовта
и ще бъдеш ти най-щастливата!
Ще съм до теб, дори да няма друг човек!
© Николина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво!Хубав стих!Прегръдки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А колкото за любовта :
„Аз имам рецепта свещена ,особено при любовта :
Поемай на час по лъжичка , за да разбереш сладостта .
Това е за първия месец, а втория – с чаша пий, на
третия вече безумно от нея за миг се упий .
А щом като поизтрезнееш, погален от лъх мразовит- вдигни
си яката сърдечна, тръгни си унил и разбит .”
(Христо Смирненски – На Мириам )
Поздрави за стихчето ! Много добре е написано !