25 сент. 2008 г., 06:30

Душата ми

706 0 1
 

Душата ми отдавна си отиде,

отдавна нямам нищо в този свят,

погребах я и бързо си заминах,

останах само с болка и тъга...

 

Душата ми отдавна ме намрази,

намрази самотата, лудостта,

боли ме, но не спирам да си казвам,

че искам да убия любовта...

Лъжата, дето срина ми живота,

лъжата - истинският Дявол в този Ад,

аз искам, искам пак да я изпитам,

тази любов, която уж изгражда красота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има някакво противоречие - искаш да убиеш любовта и едновременно с това отново да я изпиташ. Пишеш добре, но смисълът някак ми убягна.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...