Душата ми

Поезия » Философска

703 0 1

Душата ми отдавна си отиде,

отдавна нямам нищо в този свят,

погребах я и бързо си заминах,

останах само с болка и тъга...

Душата ми отдавна ме намрази,

намрази самотата, лудостта,

боли ме, но не спирам да си казвам,

че искам да убия любовта...

Лъжата, дето срина ми живота,

лъжата - истинският Дявол в този Ад,

аз искам, искам пак да я изпитам,

тази любов, която уж изгражда красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ruba (Руми Бакърджиева)

Има някакво противоречие - искаш да убиеш любовта и едновременно с това отново да я изпиташ. Пишеш добре, но смисълът някак ми убягна.

2008-09-25T09:30:20+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0