Душата ми

Поезия » Философска

704 0 1

Душата ми отдавна си отиде,

отдавна нямам нищо в този свят,

погребах я и бързо си заминах,

останах само с болка и тъга...

Душата ми отдавна ме намрази,

намрази самотата, лудостта,

боли ме, но не спирам да си казвам,

че искам да убия любовта...

Лъжата, дето срина ми живота,

лъжата - истинският Дявол в този Ад,

аз искам, искам пак да я изпитам,

тази любов, която уж изгражда красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ruba (Руми Бакърджиева)

Има някакво противоречие - искаш да убиеш любовта и едновременно с това отново да я изпиташ. Пишеш добре, но смисълът някак ми убягна.

2008-09-25T09:30:20+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0