Душата ми

25.09.2008 г., 6:30 ч.

Поезия » Философска

510 0 1

Душата ми отдавна си отиде,

отдавна нямам нищо в този свят,

погребах я и бързо си заминах,

останах само с болка и тъга...

Душата ми отдавна ме намрази,

намрази самотата, лудостта,

боли ме, но не спирам да си казвам,

че искам да убия любовта...

Лъжата, дето срина ми живота,

лъжата - истинският Дявол в този Ад,

аз искам, искам пак да я изпитам,

тази любов, която уж изгражда красота...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ruba (Руми Бакърджиева)

2008-09-25T09:30:20+03:00

Има някакво противоречие - искаш да убиеш любовта и едновременно с това отново да я изпиташ. Пишеш добре, но смисълът някак ми убягна.