Душата ми и през слънцето даже наднича,

залеза гони и топлия вятър обича.

Душата ми недокосвани неща прегръща

и най-голямата измислица в истина може да превръща.

Такава е - и аз не я разбирам вече...

усещам даже колко много понякога ми пречи...

Но ей я - разцъфва пак с цветчетата и

пее ми песни заедно с врабчетата!

И под дъгата тайно минава,

с водопадите излива се

и в облаците разни фигурки си припознава,

а от росата сладко опива се.

Душата ми е туй - само тя себе си разбира.

Как още аз да обяснявам, като на всеки му

душата различно побира...