Душата ми
Душата ми и през слънцето даже наднича,
залеза гони и топлия вятър обича.
Душата ми недокосвани неща прегръща
и най-голямата измислица в истина може да превръща.
Такава е - и аз не я разбирам вече...
усещам даже колко много понякога ми пречи...
Но ей я - разцъфва пак с цветчетата и
пее ми песни заедно с врабчетата!
И под дъгата тайно минава,
с водопадите излива се
и в облаците разни фигурки си припознава,
а от росата сладко опива се.
Душата ми е туй - само тя себе си разбира.
Как още аз да обяснявам, като на всеки му
душата различно побира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
