19 июн. 2013 г., 08:55

Душата ми

750 0 11

 

 

     Душата ми, ах, душата

                           е газова граната,

     протестираща и

                              неразбираща -

     предпазителя някой

                                    ако дръпне,

     ще се взривя тъй -

                                        отвътре!

     Разбира го това

                            сънувана една,

     безплътна, аерозолна

                                 почти, жена.

 

     Моля те, душице,

                                     разбери ме,

     бушувай, ври, кипи,

                                        разбий ме

     на атомни ядра,

                                  нека да боли,

     няма тук излишно,

                            само позволи ми

     да мога да я вдишвам

                              всичката жена!

 

 

 

 

    

 

 

      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ире! Трябва да се преборим с тъгата някакси!Ти непременно трябва да си щастлива, заслужаваш го със своя талант и душа!
  • Пожелавам ти споделеност до втръсване Вале и дай Боже много да ме радваш със своите нежни слова, които потапят и отнасят в безвремие...Тъгата прозира...при моята е...
  • Хубаво е когато срещнеш едноименна сродна душа!Благодаря ти за оценката и пожеланията, адаш! И на теб по-щастливи дни! A ти, малка Габи, ме изненада с оценката! Явно за любовта няма възрасти!Желая ти цял живот да те люшкат само топлите й вълни!
  • Освен че имената са ни еднакви(моето бащино е Василев, то и желанията ни към жените, които обичаме - също са еднакви.
    Поздрав, адаш и щастливо случване!
  • Благодаря, Чойбалсан! Привети от мен!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...