Jun 19, 2013, 8:55 AM

Душата ми

  Poetry » Love
745 0 11

 

 

     Душата ми, ах, душата

                           е газова граната,

     протестираща и

                              неразбираща -

     предпазителя някой

                                    ако дръпне,

     ще се взривя тъй -

                                        отвътре!

     Разбира го това

                            сънувана една,

     безплътна, аерозолна

                                 почти, жена.

 

     Моля те, душице,

                                     разбери ме,

     бушувай, ври, кипи,

                                        разбий ме

     на атомни ядра,

                                  нека да боли,

     няма тук излишно,

                            само позволи ми

     да мога да я вдишвам

                              всичката жена!

 

 

 

 

    

 

 

      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ире! Трябва да се преборим с тъгата някакси!Ти непременно трябва да си щастлива, заслужаваш го със своя талант и душа!
  • Пожелавам ти споделеност до втръсване Вале и дай Боже много да ме радваш със своите нежни слова, които потапят и отнасят в безвремие...Тъгата прозира...при моята е...
  • Хубаво е когато срещнеш едноименна сродна душа!Благодаря ти за оценката и пожеланията, адаш! И на теб по-щастливи дни! A ти, малка Габи, ме изненада с оценката! Явно за любовта няма възрасти!Желая ти цял живот да те люшкат само топлите й вълни!
  • Освен че имената са ни еднакви(моето бащино е Василев, то и желанията ни към жените, които обичаме - също са еднакви.
    Поздрав, адаш и щастливо случване!
  • Благодаря, Чойбалсан! Привети от мен!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...