24 февр. 2008 г., 15:56

Душата ми бездомно е хлапе 

  Поэзия » Другая
1538 0 28
 

 

Душата ми бездомно е хлапе.

Полепва в мрака по асфалта.

От никой обич не краде,

ръка в просия не протяга.

Поляга мъничко в несвяст.

Настъпват я случайни минувачи

и никой не попитва в късен час

защо ли тя в съня си плаче...

Дали изгубила е теб

или надеждата вълшебна,

че в този свят ще е добре

и някому така потребна?

Един, забързан във нощта,

безмълвно, тихо я погали.

Отвори тя очи в съня,

прегърна го и проговори...

А той подаде й ръка,

и подари трошица вяра,

а после... тихо заваля...

огрява Слънце тротоара...

 

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??