Душата ми бездомно е хлапе
Душата ми бездомно е хлапе.
Полепва в мрака по асфалта.
От никой обич не краде,
ръка в просия не протяга.
Поляга мъничко в несвяст.
Настъпват я случайни минувачи
и никой не попитва в късен час
защо ли тя в съня си плаче...
Дали изгубила е теб
или надеждата вълшебна,
че в този свят ще е добре
и някому така потребна?
Един, забързан във нощта,
безмълвно, тихо я погали.
Отвори тя очи в съня,
прегърна го и проговори...
А той подаде й ръка,
и подари трошица вяра,
а после... тихо заваля...
огрява Слънце тротоара...
© Криси All rights reserved.
Поздрави!!!
