22 мая 2008 г., 08:21

Душата ми е празна чаша 

  Поэзия » Философская
1110 0 2
 

Душата ми е празна чаша,

пропукана от срещи и раздели...

Аз пак съм жадна,

искам да отпия,

но кой да ми налее?

А чашата е много крехка,

щом е празна

и бурите опитват се

                    да я строшат.

Безпомощно с ръка я браня.

Дъждът единствен

                     мой другар е

и мъчи се да ми даде

от своите сълзи да пия.

Душата ме е празна чаша...

Страхувам се,

че този път ще се напълни

и след това ще се разчупи...

 

 

                 26.06.1994 г.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??