May 22, 2008, 8:21 AM

Душата ми е празна чаша

1.4K 0 2
 

Душата ми е празна чаша,

пропукана от срещи и раздели...

Аз пак съм жадна,

искам да отпия,

но кой да ми налее?

А чашата е много крехка,

щом е празна

и бурите опитват се

                    да я строшат.

Безпомощно с ръка я браня.

Дъждът единствен

                     мой другар е

и мъчи се да ми даде

от своите сълзи да пия.

Душата ме е празна чаша...

Страхувам се,

че този път ще се напълни

и след това ще се разчупи...

 

 

                 26.06.1994 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...