May 22, 2008, 8:21 AM

Душата ми е празна чаша 

  Poetry » Phylosophy
1108 0 2
 

Душата ми е празна чаша,

пропукана от срещи и раздели...

Аз пак съм жадна,

искам да отпия,

но кой да ми налее?

А чашата е много крехка,

щом е празна

и бурите опитват се

                    да я строшат.

Безпомощно с ръка я браня.

Дъждът единствен

                     мой другар е

и мъчи се да ми даде

от своите сълзи да пия.

Душата ме е празна чаша...

Страхувам се,

че този път ще се напълни

и след това ще се разчупи...

 

 

                 26.06.1994 г.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??