8 июн. 2008 г., 23:07

Душата ми е розова 

  Поэзия » Белые стихи
1258 0 30
Душата ми е розова!
Макар че
отвън обвита е
със сиво-чер воал.
Понякога
без сълзи даже плаче,
напомняща на
грапав, стар корал.

Душата ми е розова!
Но често
червеното избива.
От кръвта.
А раната зашивам
с очилата,
залепям и
смокиново листо!

Душата ми е розова!
О, Боже!
Кажи, от мен какво
не си вземал?
Понякога
оставяш ме сираче,
но пак усмивка
на лицето си ми дал!

Душата ми е розова!
Разбра ли?
Отдавна ли
светът е почернял?
Не се надсмивай!
Мога да го кажа.
Без мен
на този свят
не си живял!

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??