Душата ми е розова
Душата ми е розова!
Макар че
отвън обвита е
със сиво-чер воал.
Понякога
без сълзи даже плаче,
напомняща на
грапав, стар корал.
Душата ми е розова!
Но често
червеното избива.
От кръвта.
А раната зашивам
с очилата,
залепям и
смокиново листо!
Душата ми е розова!
О, Боже!
Кажи, от мен какво
не си вземал?
Понякога
оставяш ме сираче,
но пак усмивка
на лицето си ми дал!
Душата ми е розова!
Разбра ли?
Отдавна ли
светът е почернял?
Не се надсмивай!
Мога да го кажа.
Без мен
на този свят
не си живял!
Макар че
отвън обвита е
със сиво-чер воал.
Понякога
без сълзи даже плаче,
напомняща на
грапав, стар корал.
Душата ми е розова!
Но често
червеното избива.
От кръвта.
А раната зашивам
с очилата,
залепям и
смокиново листо!
Душата ми е розова!
О, Боже!
Кажи, от мен какво
не си вземал?
Понякога
оставяш ме сираче,
но пак усмивка
на лицето си ми дал!
Душата ми е розова!
Разбра ли?
Отдавна ли
светът е почернял?
Не се надсмивай!
Мога да го кажа.
Без мен
на този свят
не си живял!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
